Великият бог Пан

Човекът винаги е имал нужда да идентифицира върховното зло, което се прокрадва в душата му – да му придаде форма и същност, която да разбира. Готов е да коленичи пред порока и го вижда като козите крака на Луцифер; готов е да призовава тъмни сили чрез магия, рисувайки кръгове с кръв за Бафомет; готов е дори да жертва близките си заради собственото си бъдеще, разрязвайки кървави сърца пред олтара на Апух; желае самият той да бъде обладан от злото и затова потапя лицето си между гърдите на сукуба; способен е да носи гибелта на враговете си, отдавайки дъщерите си в брак на Ноденс.

Човекът непрестанно стреми към среща с върховното зло.
Готови ли сте за среща с бог Пан?

„Тази творба безмилостно преминава границата на ужаса за читателя. Колко много безсънни нощи ми донесе? Бог знае, но аз преживях поне няколко... Това определено е една от най-добрите истории на ужасите досега. Вероятно най-добрата написана на английски.“
Стивън Кинг

„Никой не може толкова точно да опише растящото напрежение и ужасяваща атмосфера, пронизвали всеки абзац.“
Х. Ф. Лъвкрафт

„Невероятен успех! Наистина невероятен!“
Оскар Уайлд

„Концепцията за греха играе ключова роля в произведенията на Макън. За него грехът представлява по-скоро доброволно нарушаване на божествените закони отколкото зловещо състояние на душата. Именно това обяснява самотността на неговите герои: чистото изкушение към Злото ги натоварва повече от конкретните им деяния.“
Хорхе Луис Борхес