Съчинения в 8 тома Т.7: Слуги, банкрути, шарлатани и катерички (Публицистика 1888-1889)

Непреходното значение на публицистиката на Захарий Стоянов се крие в неговата способност да предава живо и образно процеса на историческото развитие, запечатвайки динамиката му и съхранявайки вечния му облик. Тази публицистика е изпълнена с особен ритъм – ритъма на неспокойната и търсеща мисъл, както и на неукротимите емоции, които постоянно пулсират. Цялото й съдържание излъчва действие и движение, което не може да бъде ограничено. Тя реагира бързо и остро на всеки аспект от социалните отношения по онова време. Въпреки това, тези бързи реакции са обусловени най-вече от забележителния динамичен дух, който я характеризира. След Христо Ботев няма друг полемист в българската литература с толкова силно емоционално въздействие като Захарий Стоянов. Неговото ураганно слово вдъхновява Никола Обретенов да заяви: "Когато той полемизираше за защита на идеите си или за свободата и независимостта на България, беше безпощаден в своята стихия."