Берен и Лутиен

Разказът за Берен и Лутиен играе ключова роля в развитието на „Силмарилион“ – съвкупността от митове и легенди, описващи Първата епоха на света, замислена от Дж. Р. Р. Толкин. Той се връща от Франция след битката при Сома в края на 1916 г., а през следващата година написва тази история.

Централен аспект в сюжета е съдбата, която усложнява любовта между Берен и Лутиен – той е смъртен мъж, докато тя е безсмъртна елфическа принцеса. Нейният баща, могъщ владетел сред елфите, не одобрява Берен и му поставя невъзможно предизвикателство: да изпълни определена задача, ако желае да се ожени за дъщеря му. Това представлява основата на легендата; то води до грандиозното приключение на двамата герои, които трябва да откраднат Силмарил от най-могъщото зло - Мелкор, известен като Моргот Черния враг.

В настоящото издание Кристофър Толкин се опитва да отдели историята за Берен и Лутиен от по-широкия контекст на творбата си; но самият разказ претърпява промени и установява нови връзки с общия сюжет. За да демонстрира част от процеса по развитие на тази Велика легенда в Средната земя през годините, той представя текста с думите на своя баща – първо показвайки оригиналната форма, а после добавяйки фрагменти в проза и стихотворна форма от по-късни произведения. Така те разкриват както хронологичните събития, така и повествователните аспекти на легендата, които впоследствие са били забравени или загубени.