Видовден

„Детството ми, както реално, така и вълшебно...” звучи в ума ми всеки път, когато чета разказите на Емил Костов. Сборникът включва седемнадесет кратки истории за живота през осемдесетте и деветдесетте години в България - периодът на прехода. Те описват простотата на ежедневието в малките населени места и стремежа на хората да се утвърдят и намерят работа в голямото градско пространство. Темите обхващат стари приятелства, любовни връзки, мрачните аспекти от живота и лихварството.

Разказите са увлекателни, динамични и съкратени до същността си без излишна словесност или детайлни описания; те предават духа на миналото: забравената купонна система, опустошените супермаркети и дългите опашки, където чакахме с цели семейства под прикритие.

Посвещавам това произведение на всички онези, които израснаха през тези нестабилни времена – средата на осемдестеете до края на деведестеете.
Специално посвещение отправям към дъщеря си с пожелание да живее по време със спокойствие и сигурност.
Емил Костов

Спомените от детските игри - безгрижните летни ваканции при баба и дядо селото, „непрекъснатото” преследване с натоварени паници попара и вкусотии – всичко това е нещо което ми липсва сега; изпитвам носталгия по моите баби.
Книгата „Видовден” ми стана особено близка; надявам се тя да възроди във вас забравените спомени за любими хора и места, свързани кръвно или душевно с нас – спомени които носим в себе си и предаваме на нашите деца.
Йордан Попов, издателство „Екрие”