Трънски разкази. Балканска сюита

"Какво те гложди, момче, да търсиш вълчите истории и стари легенди?! Знам само едно – там, където Господ е оставил следа, животът се е закрепил и с него страдание е дошло. На буренак расте мизерията и душите на хората я терзаят, измъчват ги до корена...

Такъв е животът – изглежда сякаш го контролираш като записваш всичко в бележник, а той ти нанася удари както стар кръчмар; влачиш го по въже – краката му закачат земята и те дърпа назад като своенравно магаре; ласкае те подобно на жена и ти се усмихва в очите, но зад гърба си вече поглежда към друг. Животът, скъпи мой, е хитроумие – докато си млад двама се радвате заедно, но щом остареш оставаш сам да плачеш. От детството до смъртта фитилът ти гори неуморно; колко дълго ще свети обаче не знаем - дали ще разтресеш света или просто барутът ти ще избухне „пфф“ и ще попаднеш в беда. Ако си истински човек на място през целия си живот сам трябва да поддържаш огъня си; но ако сърцето ти не гори силно – независимо от богатствата около теб – все пак враговете са тук!"