Непознатият. Разкази и есета

"В тези красиви есета Синьото момче, представляващо Вутимски, се среща със Синьото момче, което винаги е желал да бъде. Тази среща не е трагедия, а радостна прегръдка. Всички чувства на самота и меланхолия, случайните мигове в хотелите, дъждът и времето, болката и фалшивият декаданс... всичко това най-накрая спира."

Александър Вутимски (1919-1943) напуска този свят самотен – точно както Алеко: умира на 24 години в санаториум в Сурдулица, тогава част от Сърбия. Той е шеста жертва на туберкулоза в семейството си. Годината е 1943.

Талантът му бил достатъчно значителен за да публикува свои творби в списание „Златорог” още през май 1939 г., когато едва навършва двадесет години. По-познат с поезията си, той оставя след себе си събрани разкази и есета в тази книга - повод за отбелязване на сто години от неговото рождение."