Разбойниците

„Разбойниците” представлява продължение на изследванията, започнати от автора в „Последните войводи”. Този път той се фокусира върху две разбойнически чети, действали през 80-те години на XIX век, както и други две, активни през 20-те години на XX век.

Братя Николови са познати сред специалистите като първите магистрални бандити в България. Те дълги години тормозят преминаващите през Стара планина и Рила. Особено известност добиват с отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов.

Яко войвода обикаля гористите райони около Тетевен и Луковит, както и Копривщица и Враца. За да се справи с него, правителството мобилизира 2500 планинци, които смята за негови укриватели.

И братя Николови, и Яко войвода стават причина Стамболов да внесе в Народното събрание законопроект за ликвидиране на разбойниците.

Дойно Белев оперира между 1908 г. и 1924 г. в районите Софийско, Ботевградско, Луковитско и Врачанско. Неговият обир на мина „Плакалница” е истинска класика – нещо непостижимо дори за холивудските сценарии. Популярността му расте значително след инцидента през 1923 година при Арабаконак с цар Борис III; вместо да го ограби, той му отдава почит.

Алтъндишлишлията извършва кражби в Ивайловградско от 1922 до 1927 година. Изключително образован за времето си човек — хитър и безмилостен: убива двама малолетни пастири само защото искал да вземе десетина глави едър рогат добитък… Загубата от обраните средства възлиза приблизително на 1.5 милиона лева.

Книгата черпи информация от архивни документи, спомени на съвременници и статии от тогавашната преса. Много пропуски в биографиите на тези войводи са запълнени чрез новоиздирени данни относно различните им обири; освен това много неверни информации от жълтата преса са опровергани.