Ние, удавниците

„Това е роман, вдъхновен от морето, който всъщност е създаден в колаборация с великите писатели на деветнадесети век – Конрад, Мелвил и Стивънсън... „Ние, удавниците“ представлява най-добрия роман, който съм прочел през последните години.“ — Aftenposten, Норвегия

Карстен Йенсен (1952) е родом от Марстал на датския остров Ерьо. Баща му работи като моряк старото поколение и капитан на малко товарно корабче, където Карстен получава първоначалните си уроци по навигация още в ученическите си години. В контекста на баща си той обаче предпочита четенето и компенсира физическата си слабост със самостоятелни интелектуални занимания. След завършване на литературознание в Университета в Копенхаген започва кариерата си в датския ежедневник „Политикен“, където бързо изгражда имидж на социален анализатор с остро наблюдение върху недостатъците и грешките на управляващата класа.

Популярността му се утвърдява през 90-те години с двата пътеписа „Видях началото на света“ (1996) и „Видях падаща звезда“ (1997), които документират неговите срещи с различни хора и култури до този момент непознати за широката аудитория – Русия, Китай, Камбоджа, Виетнам и Латинска Америка. През 2006 година публикува дебютния си роман „Ние, удавниците“, преведен вече на 20 езика. Тази творба е определена за най-добър датски роман за последните 25 години според анкета проведена от датския всекидневник Юландс-Постен (2009).

Освен художествена литература Йенсен продължава да пише статии и есета относно важни актуални теми – включително нападенията срещу Световния търговски център, терористичните актове в Париж и Копенхаген както и войната в Афганистан.

Карстен Йернсен е удостоени с наградата "Улоф Палме" (2010) заради ангажимента си да защитава правата на уязвимите както у дома така и по целия свят; носител е също така وдатската литературна награда именувана след Сьорен Гюлендал (2012).