Хуманизъм и терор

Книгата "Хуманизъм и терор" е написана от Мерло-Понти след края на Втората световна война и е публикувана през 1947 година. Тогава той се интересува активно от комунистическите идеи, дори в по-голяма степен отколкото своя приятел и състудент Жан-Пол Сартр. Това е време, когато да бъдеш революционер означава да осъждаш настоящето в името на бъдещето, което все още не е реализирано, приемайки го за по-значимо от реалността. Въпреки това, Мерло-Понти бързо започва да се дистанцира от тези възгледи. В неговите концепции особено важен акцент има върху смисловия заряд на двойствеността, неопределеността и многозначността. Революциите в книгата са представени като позитивни явления, които притежават истинска стойност единствено в момента на своето начало.