Трите живота на Луи Айер

Съществуват много личности, които са оставили значителен отпечатък в историята на своя народ. Някои от тях обаче имат влияние не само върху собствената си страна, а и върху други нации. Още по-редки са тези, които са запомнени от чуждестранна публика, но остават непознати у дома си. Един такъв пример е швейцарецът Луи Айер, който прекарва голяма част от живота си в България и завършва земния си път като част от българската армия по време на Първата световна война.

Роден през 1865 г. във франкофонната област на Швейцария, той пристига в България през 1894 г., придружаван от девет свои колеги с цел да създадат основите на модерното училищно спортно образование. Той е наречен „баща на българската гимнастика“, което напълно оправдава неговото значение; последователите му в Съюз „Юнак“, чийто един от основатели е бил самият той, го уважават както приживе, така и след смъртта му.

След периода на забвение по времето на комунизма митът за Айер започва да се възражда след 1989 г., когато той става символичен национален герой за България. През годините личността му приема различни форми и именно за тях разказва тази книга.