Автобиография

Когато за първи път съм се усмихнал в обятията на майка си, именно от този смях съм започнал своето съществуване и тръгнах по житейския си път. Когато за пръв път сянката на загриженост е паднала върху челото ми в нейните скути, от тази грижа знову се родих и продължих напред в живота си. А когато за пръв път заплаках там, именно от този плач отново се появих на бял свят и поех своя жизнен маршрут. /Бранислав Нушич/