Вместо книга

**Вместо предговор**

През годините съм изградил множество твърди убеждения, които с убедителни аргументи защитавам. Вярвах, че е най-голямата глупост да се ожениш млад. Погледнете около себе си и вижте примерите... Сигурна загуба. Оженването за чужденец? Абсурд! Как може да имаш стабилна връзка, ако не сте израснали в един и същи контекст – настояваше моето младежко "аз". Защо всъщност човек трябва да се жени? Какъв смисъл има тази формалност с подписите, когато можеш просто да живееш с някого? Бях настоятелен и убедителен в споровете си. Омъжих се три пъти: първият - много рано; вторият - за чужденец. След този опит осъзнах, че няма как вече да се върна у дома от чужбина. И така стана: третият ми брак беше с българин и си мислех, че този път наистина ще бъде последен – но ето ме пак разведена.

Моите разбирания не бяха само свързани със семейството; те обхващаха различни аспекти от живота ми. Като започнех гордо да заявявам нещо, то винаги приключваше катастрофално. Относно писането на книга – вярвах, че написването на роман или научна литература има своето значение; а биографична книга за мен самия определено нямаше смисъл освен ако не съм известна личност от Холивуд. На кого му пука точно за мен? Дори и другите го правят – това не ме интересува.

Писах малки впечатления само за себе си и ги събирах в един файл. Статиите ми в списанията поне носеха конкретика и причина за публикуване; докато тези кратки текстове дори не са истински разкази – те са чисто отражение на моя живот без никакви измислици в тях.

И все пак тук държите една книга без нито един фикционален герой вътре. Мога донякъде да оправдая решението си благодарение на Емето, която преди време прочете част от моето творчество и ме убеди обещая й издаване на книга тогава.

Вера Петрова