Съчинения в 17 тома Т.5 По света: Перуански записки; Африкански записки; Светогорски записки/ твърда кориц

Хайтов е сред малкото белетристи, които активно участват в обновителните процеси на съвременната българска проза, черпейки вдъхновение от древните й традиции. Той остава далеч от външния натиск на модата и изкуствените литературни експерименти. Като човек с деликатен усет към миналото и дълбоки познания за родния си край, Хайтов заема важно място сред писателите, които искрено се стремят да разгледат същността на социалните и психологическите явления. Неговата проза запазва интереса към вечнозелените човешки страсти и притежава безупречно чувство за ценностите на живота. Освен това той има естествено отношение към сюжетното изграждане в литературата и умело използва онези "магически думички", с помощта на които според Елин Пелин се формира разказът.