Калокаин

Ако изрека нещо с всичка сила в централната метростанция, сред многобройните хора на улицата или по време на някое празнично събитие, дори и с микрофон в ръка, моите крики едва ли ще достигнат ушите на повече от малцина в цялото огромно население. А и те биха звучали само като безсмислен шум. Аз съм просто малък елемент в системата - същество, лишено от истинския живот... Но въпреки това: точно сега осъзнавам, че това не е напълно вярно. Разбира се, ефектът от калокаина ми дава необоснована надежда - всичко изглежда лесно и спокойно. Все пак аз все още съществувам - независимо от загубите си - и знам, че моята същност ще намери път нанякъде. Станал съм свидетел как смъртта разширява своя контрол над света в непрекъснати кръгове, но нима животът няма свои собствени кръгове? Вярно е, може би всичко това идва от действието на калокаина, но дали не съдържа частица истина?