Етнография на България

В навечерието на сто и десетата годишнина от рождението на проф. Христо Вакарелски, ние, неговите наследници, изпитваме огромно удовлетворение, тъй като в ръцете ни е новото издание на „Етнография на България“.

Тази публикация стана възможна благодарение на Издателство „Артграф“ с директор г-жа Катерина Захариева, за което искрено им благодарим. „Етнографията на България“ е най-всеобхватният труд на Вакарелски и не случайно се нарича "венец" от изследователите поради значението му в научната му работа. В него са представени традициите и различните аспекти на духовната култура на нашия народ, резултат от многократните пътешествия из страната през почти целия живот на автора. Вероятно няма населено място, което да не е посетил той. Контактът с обикновените хора му позволява да събере ценни материали, които преди това бяха непознати за етнографската дисциплина – заслуга единствено за човек с дълбока любов към своя народ.

Към написването си труд „Етнографията” Вакарелски започва едва когато смята, че има достатъчно богат емпиричен материал. Паралелно проучва наличната литература относно отделни етнографски въпроси.

Ръкописът завършва през 1961 година; след това обаче започват пречки поставяни умишлено от директора тогавашния Етнографски институт с музей – личност чието име предпочитам да не споменавам – който задържа работата повече от десет години в чекмеджето си. Затова книгата първо излиза в Полша (през 1965 г.), а след това в Германия (през 1969 г.). Неговото творчество го утвърдило сред известните европейски учени-етнографи чрез множество публикации извън България.

Професор Христо Вакарелски получава Хердерова награда "за особени заслуги", връчена му през април 1965 г., която е първата такава присъдена учен от България.

На роден език книгата става достъпна чак през 1974 година след критики към бездействието на институцията. Тя веднага привлича интерес и бързо се разпродава; последвалото преиздаване само три години по-късно потвърждава нейното значение и я прави рядкост.

От над хиляда заглавия произведенията му именно „Етнографията” остава най-търсеното сред тях - тя служи като основен справочник както за студенти, така и за любители граждани.

Този труд представлява върха във всичките усилия вложени в етнологическата област до края живота му при множеството препятствия срещу които той се сблъскал.

В автобиографичната си книга "Моят път към и през етнографията", оставена постhumously , той споменавайки преминатите труднотии заключава: "Не съм криволичил или използвал хитрост; катерил съм се напред с търпение".

За нас - деца тестванци́те потомци - Христо Вакарелски ще остане символ със своят дух скромност,laboriousness,tolerance and love for Bulgaria and its people.
доц.д-р Цонка Христова Вакарелска