Смъртта ще дойде боса

Клаксонът прозвуча, последван от още няколко. Мургавият мъж в зеления си износен балтон се скри зад храстите, оголени от студа и вятъра. Няколко души напуснаха автомобилите, а жена на тротоара на „Пиротска” извика. Около нея случайни минувачи стояха с широко отворени усти и учудени погледи.

Мъжът с канадката все още беше прав; опитваше да достигне до бързо разширяващото се петно на гърба си с дясната ръка, облечена в черна кожена ръкавица. В краката му лежеше раздърпан конопен чувал в червена локва.

Светофарът светна зелено за колите по „Константин Величков”, което принуди шофьорите назад в дългата колона да натиснат нервно клаксоните си. Учуден от шума, мъжът се обърна към него и внезапно рухна. Краката му, обути със скъпи естествени обувки, започнаха да треперят и след това застинаха неподвижно.

Така по един съвсем обикновен начин загина един от най-страшните мъже в България.