Новата енергетика Ч.2: Фотоволтаици, ветрогенератори, водород

До 2020 г. целите за европейската енергийна политика предвиждат намаление на парниковите газове и енергопотреблението с 20%, както и увеличаване на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ) с 20%. В новата енергийна система акцентът пада върху местните ВЕИ. Например, Германия, известна със своята неслънчева климата, демонстрира широко използване на соларни фотоволтаични системи по сградите си, докато в слънчевата Калифорния те се развиват бързо. Слънчевата енергия няма сериозни географски или климатични ограничения и в България тя също би могла да бъде ефективно експлоатирана благодарение на многото слънчеви часове годишно.

Местните ветрови ресурси могат да бъдат оползотворени чрез иновативни ветрогенератори и ко-генератори, които са разгледани в тази двутомна книга. Тези устройства работят тихо и имат добра ефективност при хибридни ветро-фотоволтаични системи.

Книжният материал включва множество авторски разработки под патентен защитен режим, насочени към технологии за ползване на неизчерпаемите възобновяеми източници. Основното внимание е отделено на преобразуването на слънчева енергия чрез фотоволтаици; приложението на вятърната сила; а също така водородно-водните трансформации.

Основното предимство при тънкослойните фотоволтаици e тяхната достъпност по цена. Те запазват производителността си дори при повишени температури и функционират добре дори при разсеяна светлина. За разлика от тях кристалните панели са значително по-малко ефективни при подобни условия, въпреки че те могат да достигнат до два пъти по-висока максимална производителност за единица площ спрямо некристалните модули. Поради това кристалните модули често изискват допълнително оборудване за следене посоката към слънцето и охлаждане – което оскъпява цялостната инсталация.

Тази конкуренция между различните типове фотоволтаици мотивира търсенето на оптимални технически решения и инвестиционен подход за всеки проект. Безспорно всякакви видове фотоволтайци ще генерират електрическа мощност у нас; обаче икономическият аспект зависи от оптимизацията не само във връзка с технологичното изпълнение но също така относно инвестиционния план за проекта. Заради това реализиране се извършва през четири основни стъпки. Чрез интегрирането на модернизиране тънкослойные фотогальваники и внимателно проектиране може скоро цената електричество от тези системи да стане конкурентоспособна спрямо растящите тарифи от публичната мрежа.