Глобализацията като културен шок

Тактиката на терористичния модел цели да създаде излишък от реалност, който да доведе до колапс на системата. Подигравката с текущото положение в комбинация с насилието, упражнявано от властите, се обръща срещу тях самите. Терористичните действия действат като изкривено отражение на собственото им насилие и представляват символично насилие, което е забранено – именно това е единственото насилие, което тази система не може да реализира: смъртта ѝ. Поради това цялата видима мощ остава безсилна пред малкия, но символен акт на смърт на няколко индивида. В този контекст разпадането на глобалната система може да породи уникални явления. Тези уникалности обаче нито са положителни, нито отрицателни; те не предлагат алтернатива на установения световен ред и съществуват извън ценностните оценки. Следователно могат да бъдат както добри, така и лоши - единственото им истинско преимущество е способността им да разрушават рамките на тоталността. Те не подлежат на обединяване в исторически или всеобхватни дейности; те олицетворяват отчаянието спрямо всяка доминираща идея без да представляват конкретна противоположна концепция. Създават свои собствени правила за играта и своя собствена динамика. Мога да кажа, че уникалността принадлежи към категорията невъзможен обмен.