Българският календар/ м.к.

Човекът, който е изградил чешма за всички, успява да сведе безкрайното време до своето собствено съществуване и ограничава пространството до мястото на своето творение. Тук става въпрос за най-висшата форма на инстинктите за самосъхранение и размножаване: желанието на човека да се впише в околната среда и времевия контекст. Понеже времето не спира, а пространството е неизмеримо, осъзнаваме, че биологичните и психически инстинкти у човека всъщност показват стремежа му да интегрира времето и пространството в себе си – да направи себе си измеримост на тези две величини.

Преходът от небитие към битиe при индивид или общество се характеризира с появата и развитието на календара. Календарът е първият инструмент, който отразява присъствието им във времево-пространствените рамки; той служи като основен идентификатор в една безкрайна реалност - позволявайки ни да смесим вечността със себе си и така тя става по-разбираема за нашия дух.

Защо именно календарът? Времето има естествени "отсечки" - деня следва нощта; годишните сезони последователно идват един след друг. Пространството също предлага свои очертания: гори, планини, реки... Тези природни структури определят границите на живота ни. Човек разбира крайното чрез усилие; плодовете от труда зависят от конкретизацията на безкрайния поток от време и пространство.

Съчетавайки движението на небесните тела с трудовата дейност човек може само чрез запомняне тяхната ритмика — това представлява концепцията за календар! Той функционира като работен график – простичката дефиниция обяснява много ясно неговото значение.

Календарът е изобретение основано върху наблюденията над небесните движения — превръща се в независима система: всекидневно той указва какво трябва да правиш ,как го правиш както срокове колко дълго ще трае задачата ти. В известен смисъл можем да наречем календара първият робот: създаден от теб действува независимо извън твоя контрол.

Този инструмент е корена, откъдето произлизат всички научни дисциплини през историята; той представя философските нагласи на обществото което го е генерирало както систематизира народната педагогика. Начинът по който организираме живота си посредством календара отражава принципите му – тази връзка образува народна педагогика!

А когато педагогическите аспекти на календара са напълно развити през вековете разбираме как социалният организъм достига нови висоти практически и духовно: календарът копира хармонията между небесните тела – ключова предпоставка за устойчивостта във вселената – внедрявайки подобна структура сред народа която гарантира продължителност.
Йордан Вълчев