Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.1

Христо Цанков-Дерижан е един от българските автори, които заклаха основите на литературата след освобождението. Роден в Габрово през 1888 година, той още като млад показва интерес към писането - докато учи в Пловдив, редактира ученическия вестник "Ученически труд", а по-късно, като студент в София, хумористичния "Порой". Под влияние на руски демократични писатели и творчеството на народния поет Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан се утвърдил като автор с разбиране за важността на своята работа да бъде свързана с нуждите на народа. Той е работил като артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, ръководител на отделение във Министерството на търговията и труда (1932-1934), както и главен редактор на списанията "Семейство" и "Земя". Неговото творчество е разнообразно и обширно; той се изявява не само като редактор и публицист, но също така пише стихотворения, разкази, повести и романи. Редактира антологии и сборници от произведения или превежда стихове от японски автори – например „Пеперуди. Японска лирика“ (1919) и „Песен за камбаната“ от Фридрих Шилер (1924). В своето поетично творчество следва традицията зададена от Вазов; белетристиката му включва автобиографични мотиви както и наблюдения върху социалните условия в България. Чрез критическите си есета “Моите познайници” - портрети на 16 български писатели - а също така “Певецът на селото”, където разглежда живота і делото нa Цанко Церковски , ясно личат обществените нагласи у автора және неговата чувствителност към съдбата na народа.