Внимавай какво си пожелаваш

Внимавай какво си пожелаваш! Защото може и да се сбъдне...

Хедър непрекъснато си пожелава разни неща, въпреки че, като знае какъв й е късметът, вероятно нито едно от тях няма да се сбъдне. Желанията са не само големи - като мир по цял свят или покана за участие с Брад Пит в новия му филм - ами и дребни, ежедневни неща, които иска, без дори да се замисля.
" Да не бях се надпивала с текила.
" Да не бях изпращала есемес на бившето си гадже в два след полунощ.
" Да не бях изяждала целия пакет шоколадови бисквити.
" Винаги да има свободно място пред къщи, за да мога безпроблемно да паркирам.
" Никога вече да не се налага да се преструвам, че получавам оргазъм.
" Мъжете да страдаха от предменструален синдром.
" Да се запозная с мъж, който обича да пере и да е моногамен...

Но един ден си купува стръкче пирен от циганка... и лошите дни завинаги са забравени. Красив американец отговаря на обявата й за съквартирант. Започва да се среща с Джеймс - най-съвършеният мъж, който й изпраща цветя, великолепен е в леглото и не се страхува да признае: "Обичам те!".

Тези сбъднати желания благословия ли са или проклятие?
Щастлив ли е човек, когато получава всичко, което си пожелае?
И най-важното - съществува ли такова нещо като прекалено дълга любовна игра?

Това, което си пожелаваш, невинаги е онова, от което имаш нужда!

Отзиви за книгата:
"Никой не може да се справи като Александра Потър" Дейли Мирър
"Роман, който ще ви накара да се почувствате добре и ще ви предложи неочаквани обрати" ОК мегъзин
"Трогателна и весела история за любовта" Къмпъни мегъзин
"Емоционална през цялото време, смешна на много места и никъде скучна" Хийт мегъзин
"Пикантно написана и на моменти неконтролируемо смешна" Таймс


Интервю с Александра Потър

- Какъв тип книги имахте намерение да пишете в началото?
- Интересувах се от темата за хората, които имат връзка за дълъг период от време и които - по една или друга причина - се събуждат някоя сутрин, поглеждат партньора си и си казват "Аз вече не съм влюбена в този човек. Мислех, че той е г-н Правилният, но се оказа г-н Погрешният". И какво се случва тогава? Вие бихте ли останали с този човек? Или напускате, надявайки се да срещнете някой друг? Аз съм на 33 и много от приятелите ми казват, че е много трудно да се окажеш отново необвързан когато вече си навлязъл в трийсетте или четирсетте. Мислех си, че би било наистина добра идея да покажа какво е да се озовеш на онова място, което наричат "Пустинята". Както се казва "в пустинята няма с кого да излезеш на среща".
Но аз не искам просто да пиша книги, които се отнасят до определена възраст, защото и майка ми чете романите ми. А също и нейните приятелки... Искам да изследвам различните гледни точки към любовта, към обвързването, към съвместния живот. Защото в крайна сметка мисля, че това е нещото, което всеки би искал да му се случи - да срещне човек, с когото би могъл да прекара остатъка от живота си.
- Вярвате ли, че жените все още търсят това? Като се има пред вид ръста на разводите, както и всички възможности, които се откриват пред една съвременна жена?
- Разбира се, нещата никога не са толкова прости. Героините в някои от романите ми във финала осъзнават, че е по-добре да бъдат сами, отколкото с неподходящия човек. Така че колкото и на всички да ни се иска да срещнем г-н Правилен, ако не сме могли да попаднем на него, със сигурност е по-добре да останем сами, отколкото да сме въвлечени във връзка, която ни прави нещастни.
- Разкажете ни за влюбването. Смятате ли, че в днешно време хората са по-склонни да се доверят на агенция за запознанства или пък да си потърсят партньор в интернет?
- Да. Смятам, че е много интересен начинът, по който се грижим за кариерите си, за външния си вид и как правим сериозни проучвания и мислим дълго, преди да си купим къща. Всички тези неща включват изработване на стратегия и работа по нея. Но що се отнася до любовта, ние си мислим, че тя просто ще се случи от само себе си. Че просто ще излезем на улицата, Купидон ще ни прободе със стрелата си и така ще се влюбим внезапно. Но ако подходим към любовта като към търсене на работа или на нова къща, то тогава бихме се обърнали към агенция или към радиошоу за влюбени. И на тези неща не бива да се гледа като на нещо лошо или лишено от романтика, а просто като на начин да се запознаеш с някого. А това е нещо трудно, особено с напредването на възрастта...
- Прочетохме, че сте искали да станете писателка още когато сте били на 6 години. Чудехме се дали се е случило нещо специално, което Ви е подтикнало към осъществяването на тази мечта?
- Произхождам от малко английско градче, наречено Брадфорд, където са израснали сестирите Бронте. Моята майка ми разказваше за "Брулени хълмове" и "Джейн Еър". В музея има изложени малки книжки, в които те са писали свои разкази като децата. Тези миниатюрни книжки ме впечатлиха много и помня, че, когато се прибрах у дома, се опитах сама да напиша такава. Оттогава започнаха опитите ми да пиша разкази и романи. Така че това е мой отдавнашен стремеж, но все пак представляваше по-скоро мечта. Всъщност не вярвах, че някой като мен може да се справи с това. Смятах, че човек трябва да е наистина специален, за да стане писател. Нещата се промениха, когато пораснах и започнах да работя като заместник редактор в списание и когато се запознах с поне шест, които бяха една на по двадесет и няколко години и вече бяха написали първите си романи. Тогава осъзнах, че щом те са способни да го направят, ще мога и аз. Така се роди първата ми книга. И повече никога не ми се наложи да ходя на работа с фиксирано работно време. Продадох филмовите права на Уъркинг Тайтълс, които правят филми като "Четири сватби и едно погребение" и "Нотинг Хил", и които поискаха Пош Спайс - Виктория Бекъм да играе главната роля. Героинята от романа се казва Дилайла и е голяма фенка на Том Джоунс. Смятаха, че Пош е много подходяща за този образ, но тогава тя забременя и проектът не се осъществи. След това продадох и правата за третата си книга "Да позвъниш на Ромео", така че в момента се пише сценарий по него. Ще видим какво ще се случи.
- "Често ли идваш тук?" е вече четвъртата ви книга?
- Да, наистина е невероятно! Не мога да повярвам. В момента пиша петата книга, която се казва "Внимавай какво си пожелаваш" и е наистина вдъхновяваща. Да си призная, целият този успех ми звучи нереално, защото мечтата ми винаги е била да пиша романи. А когато една мечта се сбъдне, понякога трябва да се ощипеш, за да се увериш, че всичко е действително.
- Вероятно писането се е оказало по-трудно, отколкото сте си представяли?
- Да, всъщност първата книга е много лесна. Тогава имаш толкова много материал за писане, защото никога до сега не си изразявал нещата на хартия. А след това, разбира се, винаги се стремиш да правиш всичко по-добре и по-добре. Искаш да си оригинален. Да си различен. И, естествено, трябва да използваш идеите си, така че започваш да се нуждаеш от нови преживявания. Това си е наистина професия. Седиш всеки ден от 9 до 5 (или в които часове обичаш да работиш). Хората си представят, че писателите просто се мотаят насам-натам и чакат да им дойде вдъхновението, но всъщност работата не е чак толкова динамична, колкото изглежда. Аз седя на бюрото в малката си спалня и просто пиша. Това е професия като всяка друга.
- Умеете ли да се концентрирате когато пишете?
- Ужасно съм разсеяна...
- Довършете изречението! Александра Потър обича...
- Обичам... О, боже! Обожавам пазаруването. Неспасяем случай съм. Обожавам да се разхождам. И правя много упражнения. Всеки ден бягам по половин час - заех този модел на фитнес от баща ми. Напоследък се занимавам и с йога. Обичам да си хапвам вкусотии. И да пътешествам. Голям киноманиак съм. И през повечето време пиша много образно. Харесвам филми като "Безсънници в Сиатъл" и "Когато Хари срещна Сали" - филми, които те карат да мислиш позитивно. Иска ми се да пиша книги, които след прочитането на последната страница, да оставят топли чувства. Така че, когато пиша книгите си, те са много образни, като екранизации. Разбира се създавам различни герои с различни гледни точки. И наистина се получава все едно гледаш филм. Може би затова някои от книгите ми са купени от студия и се използват като основа за филмови сценарии .
- Довършете изречението! Александра Потър не харесва ...
- Не обичам червено вино. Мразя насилието над животни (вегетарианка съм). Не харесвам шоколад, което си е наистина странно - не си падам по сладко... Не харесвам мъже, които изневеряват. Това ми е болно място, защото се случва на голяма част от приятелките ми напоследък.... Не обичам и лошото време. Не си падам по дъжда и сивото небе над Лондон.
- Откъде произтича оптимизмът в книгите Ви?
- Смешното е, че аз смятам себе си за песимист. Винаги са ми казвали "Алекс, ти си толкова войнствено настроена. Толкова песимистична". При мен чашата винаги е наполовина празна. Но предполагам, че чрез писането човек може да създаде света, в който наистина би искал да живее, и в който всичко, което искаш да ти се случи, просто се сбъдва. Ето защо в писането си съм голям оптимист. Всичко, което бих искала да се случва, се случва в книгите ми. Искам да кажа, че наистина вярвам, че човек може да срещне някого и след това да живее щастливо с него през следващите 40 години.
- Въпреки нарастващия брой разводи?
- Вярвам в любовта. Вярвам, че това може да се случи. Когато се разхождате в парка и видите възрастна двойка, хваната за ръце, това е толкова затрогващо. И наистина искам да пиша за такива теми, защото в реалния живот има ужасяващо количество тъга и жестокост. Но има и много страхотни неща. Има истинско щастие, радост и прекрасни събития, които се случват на хората. Точно за това бих искала да пиша. В крайна сметка на всички ни се иска да "заживеем щастливо". И това е възможно да стане. Казват че два от три брака пропадат. Аз пък искам да пиша за този, който е оцелял.

Интервюто е направено от "Бук клъб" по повод на избирането на романа "Често ли идваш тук?" за най-добро четиво за месец май от читателите на Австралиан Уомънс Уийкли.