Димо Кьорчев: Между литературата и политиката/ Изследвания, архив, оценки

**Смехът на Димо Кьорчев**

Автор: Йордан Ефтимов
Нов български университет, София

Димо Кьорчев, известен с произведението си "Тъгите ни", често е възприеман като символ на дълбоката сериозност. Свързвайки го със символизма, изглежда невъзможно той да бъде свързан с комичното. Въпреки това, такова схващане пренебрегва важна част от естетическия опит и следователно не е вярно. Кьорчев активно се занимава с критика на съвременни творби, в които присъства хуморът и вижда в Елин Пелин автор, който може да бъде оценен именно през тази призма. В есето си "Смехът" той формулира собствена теория за комичното, определяйки: „Ние се смеем най-добре при всяка внезапна изненада между нашите очаквания и реалността.“

На пръв поглед неговата концепция напомня на Шопенхауерова идея за смеха като резултат от осъзнатото несъответствие между понятията и действителността. Шопенхауер популяризира кантианските идеи и оказва значително влияние върху България в края на XIX - началото на XX век; Кьорчев черпи вдъхновение именно от него. Например, когато анализира драмата "Към звездите" на Леонид Андреев, той цитира както Шопенхауер така и Ницше.

Разликата обаче започва след общото им разбиране за смеха. Докато Шопенхауер категоризира различните прояви на смешното според структурни характеристики – остроумие или глупост – то Кьорчев вижда смеха като принцип сам по себе си. Според него смехът ясно контрастира с мрачната фантазия; той служи като противоотрова срещу утопичните мечти: „Нашите надежди стават смешни щом открием разминаването между представянето ни и истинската природа.“

Според Кьорчев смехът потиска всички безсмислени амбиции над границите на нормалното възможно — основната му функция е да показва живота във всичките му форми чрез яснотата си.

Шопенхауер признава борбата между смеха и безжизнения свят но никога не успява да го нарече живот сам по себе си; докато при Кьорчев смяхът утвърдително подчертава жизнения аспект.

Когато разглеждаме примери за смешното в природата според Димо Кьорчев—като жените с мустаци или играта между кучета и котки—се забелязват стереотипи относно човешкия опит: смешното произлиза от нарушенията в очакванията.

За автора обаче детайлите нямат значение; важното е какво представлява смехът спрямо социалния контекст — актове против установени порядки например.
В заключение можем да видим как идеята за комедия у Димо Кьорчев функционира не само като отражение на несъответствието помежду мечтани идеали and реалности но също така служи за двигател към индивидуално развитие.