Реймънд Чандлър: Пълна колекция разкази Т.1

В петтомната си поредица ИК "Унискорп" представя творчеството на световноизвестния автор Реймънд Чандлър, известен като създателя на Филип Марлоу, който предлага множество изненади.

Първият том съдържа разкази като: „Бей Сити блус“, „Удавницата“, „Убиец в дъжда“, „Нефритената огърлица“ и „Запознанство на Нун Стрий“. За почитателите на криминалната литература е предвиден непубликуван текст, в който Чандлър споделя своите размисли относно писането на детективски истории.

Един ден някой любител на книгите може да реши да разгледа архивите от евтината криминална периодика, която процъфтяваше през края на 20-те и началото на 30-те години. Той ще се опита да разбере как популярният жанр преминава от изискан стил към по-див подход. Такъв човек трябва да притежава остро аналитично мислене и добро око за детайли. По-нискокачествените издания никога не са имали амбицията да достигнат до бъдещето; повечето вероятно вече са придобили мръснокафяв цвят. Вероятно е нужно особено проницателно ухо, за да успееш да игнорираш крещящите корици и пошлостта в заглавията, откривайки истинската сила зад това творчество, което дори при най-претенциозните проявления кара почти всичката друга проза от този период да изглежда безжизнена.

Смятам обаче, че причината за въздействието на тези разкази не е само насилието – независимо колко трупа или подробности има там. Не става дума и за финес в словесността; всякакви опити за такава биха били жестоко редактирани. Оригиналност както в сюжета, така и в героите също липсваше – много от историите бяха обикновени с примитивни персонажи. Може би силата идваше именно от атмосферата страх - главните действащи лица живееха в объркан свят преди атомната бомба, където цивилизацията бе измислила начини за самоуничтожение и ги използваше с гангстерска радост. Законът често беше манипулиран за лична облага; улиците носеха повече тъмнина от просто нощното време.

Криминалният разказ беше грубосерийный по отношение мотиви и герои, но не циничен спрямо ефекта или техниката му. Само малцина нестандартни критици оцениха труда навремето – максимумът що можем реалистично очаквате средностатистическият критик рядко забелязвал постижения точно когато те се раждали.

Основното чувство във стандартната криминална история винаги е било убеждението ни убиецът ще бъде хванат а законът триумфира над злото; техническата основа залагаше върху значимост единствено крайната развръзка – всичко останало около нея представлявало рутинна работа без особена стойност.
От своя страна историите тип “Черната маска” акцентираха върху сценариуми важността сцени над сюжет сам по себе си - добрата загадка остава интересна даже ако край липсва.
Тези които пишем подобни истории сме разделяли общи виждания с кинотворците: веднъж интелигентен продуцент ми каза холивудско студио че превръщането детективска история успешен филм невъзможно защото смисъл бил завладяваща развръзка траела минути екран - той грешеше предполагайки неподходящ материал…