Вяра имам

Преди две години написах книгата "Мира нямам" и все още не съм намерила покой. Никога няма да го постигна, когато става въпрос за възможността да помогна на някого да повярва в себе си, в доброто, в любовта и във Бог, който е у всеки един от нас!

В тази книга, подобно на предишната ми творба, част от стиховете представляват изповеди на мои пациенти, които аз съм превърнала в поетични текстове. Отговорите на читателски писма от втория раздел са публикувани отново в различни медии. Герои (а те действително са герои!) описаните случаи в третата част са обобщени образи с основен прототип и променено име.

В "Мира нямам" завърших посланието си към читателите със следното: "Умният читател сверява часовника си с написаното и сам взема решенията си. Има много допълнителни въпроси, но една книга не може да обхване всичко. Аз нямам намерение да спирам писането или работата с моите пациенти; ще продължа да търся начини хората да се замислят за качеството на живота си. Просто защото... нямам мир. Така усещам истинска животворност!"

Сега бих искала само да добавя: не просто жива, а щастливо жива благодарение на ВЯРАТА СИ! Надявам се всеки от вас да открие поне малък намек за своето личное щастие в тази книга и така всички заедно можем да допринесем за опазването живота на нашата планета! Защото сме един организъм – болестта при една част разболява цялото тяло; лечението при едната част оздравява целия организъм! Да вярваме в това означава истински човешки подход - като онова детско чудо моя шестгодишна пациентка вижда звездите дори през деня! Всички имаме способността за това - стига само да вярваме!

Мадлен