Вътрешната страна на вятъра или роман за Херо и Леандър

След романа-речник „Хазарски речник” и романа-кръстословица „Пейзаж, рисуван с чай”, сръбският автор Милорад Павич отново изненадва читателите си с иновативен подход в литературата. Неговото произведение „Вътрешната страна на вятъра” представлява роман-клепсидра, който разполага с две начални точки, а финалът му се намира в средата и е необходимо да бъде прочетен поне един път и половина. В основата на сюжета стои древногръцката легенда за нещастната любов между красивата тракийска жрица Херо и младия Леандър. В творението на Павич обаче Херо е представена чрез студентката по химия Херонея Букур от ХХ век, докато Леандър е олицетворен в строителя Радача Чихорич от XVII-XVIII век. Както при оригиналния мит, така и тук тяхното желание да бъдат заедно остава неизпълнено – във възможността им за съединение пречат водите в легендата, а времето през веками в романа. Независимо от това те успяват да се срещнат именно посредината на историята – техният контакт настъпва след смъртта им.