Жените, историята и нищо повече

Тази книга разглежда въпроса "Кой е Авторът?" в контекста на историята, за да постави авторката и историци от преходния период пред предизвикателствата на историческия занаят. Тя изследва телеологичната линия на самоидентификацията на историците и се опитва да преодолее Фукоянското пренебрежение към интелектуалните автобиографии, което е необходимо условие за въвеждане на рефлексивност в производството на история.

Чрез анализиране на културните модели в българската историография по време на прехода, книгата проучва какво препятства дебатите относно историографското наследство от 70-те и 80-те години. В този процес тя повдига проблеми около сътрудничествата при формирането на културния контекст през прехода, който затруднява разлъката с реформаторския комунистически дискурс относно идентичността от онези години.

Използвайки учебника по време на прехода като важно място за паметта и функцията му в историографията, тази работа очертава усилията да се каже "сбогом" не само на политическата история, но и na традиционния исторически разказ в условия, където теорията често се смята за ненужна. Основният научен въпрос остава как може да бъде възстановен престижът на историята след загубите й в конкуренцията със социалните науки — битки, които не винаги са явно обявени.