Дунавска България и Волжка България през VII - XI век

Георги Владимиров анализира един значим период за българския народ - от VII до XI век, когато предците ни по Дунав и Волга започват да следват свой собствен исторически път в рамките на Старата Велика България. Те основават две нови държави: Дунавска и Волжка България. В духовния им живот протичат процеси, които оказват съществено влияние върху тяхната съдба.

Авторът подчертава, че българите не са номадски народ, а по-скоро водят уседнал начин на живот; той подробно разглежда трудностите, с които се сблъскват след установяването си на новите територии. Освен това изследва развитието на културата в двете държавни образувания и взаимовръзките между двата клона на древнобългарската общност и местните етнически групи, както и как те оформят етническия облик на тези страни. Особено внимание заслужава решаващият момент в историята на българите след приемането на новите религии: християнството от дунавските българи и исляма от волжките.

Владимиров доказва важността както на Дунавска България, така и на Волжка България за историческото развитие на народите в Европа.