Избрано: Иван Методиев /м.к.

Поезията на Иван Методиев неустоимо предизвиква да бъде наречена "философска", и макар това определение да е точно, то крие рискове от неправилно разбиране на поета. Творчеството му е философско не заради сложността или академичността си, а защото носи в себе си ненатрапчиви сентенции. Образите в неговата поезия не са просто плод на предварително зададена философия; те сякаш сами искат да бъдат завършени с философски въпрос: "Бог несъмнено ни шепти чрез дъжда, но какво?" - запитва стихотворението със същото име от сборника "Време и нищо". То показва, че "философското" при Методиев не се изразява в анализирането на явленията, а в способността им да говорят през своето мълчание – мълчание, което желае да бъде чуто. Поетът осъзнава добре, че вещите нямат собствен глас; вместо това те биват привлекателни за словесния изказ на творците. Същинският смисъл не се съдържа само във самите обекти, а възниква именно в нашия диалог с тях – такъв диалог, при който думите ни трябва да допринасят за разкриването на значението им без да го затъмняват.