Луна в празен вагон

Стеснителните стъпки, сметените чаршафи и кучетата на безсънието цяла нощ се опитват да пробият вратата. Тялото, което не е желано, постепенно отслабва и изсъхва – като камък в корема или на езика. Отдолу под камъните пълзят голи охлюви, оставяйки следи от слуз, по които самотата тихо се промъква. Слепецът върви напред-назад на ощупване между двете крайности на пресушеното желание. В блажно мрачните коридори на дома зеленее мухъл – подобно на очите й и нейния плач. Чия е тази къща? Кой е този град? И кой ще ти донесе утеха през увисналия следобед над парапета? Дали жената с напуканите устни и раненото зърно на лявата гърда или стремежът да я прегърнеш за възстановиш свободата си?