Загадката на Алеф

Между V и VI век пр. Хр. гърците достигат до концепцията за безкрайността, която е толкова удивителна и невероятна, че предизвиква смут сред философите и математиците, които я осъзнават, носейки със себе си страдание, лудост и дори едно убийство.

Кабалистите – мистиците от еврейската традиция – също стъпват на основата на идеята за безкрайността подобно на гръцките мислители. Те разбират безкрайността не само като безброй несвързани обекти, но и като континуум. Въпреки това математическото проучване и развитие на различните видове безкрайност трябва да изчака своето време.

В края на своята кариера Галилей открива свойството на прекъснатата форма на безкрайността. Математикът Болцано успява да направи прехода към непрекъсната безкрайност и схваща парадоксалната природа на бесконечните множества върху реалната права линия. Но именно Георг Кантор, основоположникът на съвременната теория за множествата, постига дълбочинно разбиране относно важни истини за понятието "безкраен". Докато се опитва да улови истинското значение на разнообразните нива в царството на безкрайността и анализира недосегаемата й същност чрез разглеждане на най-долните й слоеве, той почти губи ума си. Все пак Кантор отваря врати към ново познание в математиката - врати, които никога повече няма да могат да бъдат затворени. След него математиката вече никога няма да изглежда по старому; било то благодарение na откритията му относно свойствата й или капаните , които тя сама поставя. С придобиването до известна степен разбирането за природата na bezkrainostta i рисковете при задълбочаване в нейните тайни през последния век математиката узрява до по-координирана и организирана дисциплина.