Шишарко/ Приказки незабравими в рими

Слънцето осветява гората, а вятърът нежно раздвижва клоните. В средата на гъстата дъбрава се издига величествен бор.

Но какво ли е отнесъл вятърът от неговите клони? То падна тежко върху тревата и събуди Ежко.

- Виж ти! - каза бодливият герой. - Изглежда, че идваш отдалеч. Твоята люспеста броня прилича на тази на рицар.

А Шишарко с поклон добави: "Бях на онзи клон. Аз съм просто обикновен. Иска ми се да бъда смел и славен рицар, но това не може да стане без крака и ръце – само с добро сърце."