Пич, къде ми е страната?

Когато властимащите успяха да пренебрегнат и заглушат широкоразпространеното обществено недоволство относно войната в Ирак, един човек стана на трибуната по време на церемонията за връчване на наградите "Оскар" и пред милиарди зрители нарече главнокомандващия на Въоръжените сили на САЩ "фиктивен президент", който води позорна "фиктивна война". Месеци след това неговите думи бяха повторени като единствената истина в Америка.

Да, Майкъл Мур е враг номер едно за глупавите бели мъже по света. Той представлява кошмар за заможните богаташи, въоръжените психопати и лъжливите политици. Вестник "Гардиън" го описва като "будилник", който е събудил човечеството от дълбокия му сън, а също така и като "ритник в задника" на апатията. Мур се завръща с решимост да зададе въпроса, който най-много тревожи хората: "Къде ми е страната?"

В новата си книга Майкъл Мур има само една цел - свалянето на режима. Неговият гняв отново е насочен към човека, който нахлу в Белия дом благодарение на добре смазаното с петрол наследство от баща си и неговите поддръжници. Заглавието "Къде ми е страната?" служи като продължение на успешния му труд "Глупави бели мъже", който оглавяваше класациите за продажба на документални книги навсякъде по света. Никой не остава незасегнат от писателската сатира на Мур: корпоративни шефове, които са източили спестяванията на работниците си; законодатели, които ограничиха гражданските права в името на „вътрешната сигурност“; дори консервативни роднини (да, всеки има поне един), които всяка година съсипват вечерята за Деня на благодарността с безумията си.