Силата на бездната.Тибетски загадки

Историята на Александра Давид-Неел (1868-1969) напомня на сюжет от приключенски роман. На 18 години, тази будна французойка вече е масонка, а на 23, преоблечена в мъжки дрехи, се присъединява към будистка секта. Тя оставя съпруга си и перспективата за успешна кариера в парижкия елит и тръгва към неизследваните и опасни земи на далечния Тибет. Когато навършва 50 години, става първата жена с титла лама, а на стотната си годишнина получава званието кавалер на Почетния легион. Предложените "Тибетски загадки" са част от увлекателните й дневникови записки.

Гадателят започнал да говори: - Не знам дали Учителят ти е станал чен-йен (човек-душа). Ако това е така, той ще продължи да броди безплътно по света до изтичането на определения му срок. Висшите духове обикновено действат с добри намерения. Но низшите същества... - Аз... Оставих тялото му върху стола за медитация… направих приношения около него и избягах много бързо. Моят Учител живееше усамотено и рядко приемаше посетители; може би са минали два или повече месеца преди някой да разбере за смъртта му... - Именно така! – извика прорицателят. – Седемте низши духа на твоя Учител са били освободени и са се трансформирали в куей (демони). Някои от тях те следват сега и ти причиняват неприятности, опитвайки се да объркат мислите ти и поставяйки пречки по пътя ти. За щастие един от Висшите духове на покойника също успял да те последва, за да ти помогне със своята благосклонност… – замълча той. Мунпа очакваше продължението на неговия разказ. Изведнъж гадателят потрепери целият и излезе от дълбокото размисляне; погледна Мунпа сякаш го виждаше за пръв път и заяви: – Е добре! Вече знаеш достатъчно. Ходи си!