Въведение в историята на автографирането

Средновековното изкуство често се възприема като анонимно и колективно, според много научни публикации. Въпреки това, истинската анонимност е само привидна, тъй като Бог познава тайните на всяко същество. Изследването на традицията с автографи разкрива индивидуалността в контекста на мистериалния акт в йерархичното художествено пространство – от явно присъствие до дискретност, почти незабележима.

В настоящата книга изкуствоведът Зарко Ждраков предлага метод за идентификация на авторския подпис като визуален символ, който служи за основа при проследяване на типологията през историята от древността до наши дни. Той обобщава известни примери за автографи и представя нови находки, което допринася за по-дълбокото разбиране относно творческото присъствие в произведението. Ждраков разглежда концептуално значението на подписа във връзка с екзистенциалната идентичност на автора спрямо времето и пространството. Подписаната творба става жив организъм - рожба, която носи името на своя създател.

Подписът включва собственото име и фамилията на художника, докато самият процес на сигниране добавя нова дименсия към идеите зад него. Синергията между реалния и въображаемия свят се осъществява чрез енергията от акта в мистичната връзка между Твореца и неговия Първообраз. Автографът представлява крайния стадий и действителният аспект този мистериален контакт. В заключение Ждраков анализира практиките по подписване в модерното изкуство през XX век, подчертавайки как те са свързани с традицията около автографите.

Тази тематика е иновативна не само у нас; широкоразпространено е мнението за анонимността сред средновековните творци... Това проучване запълва една важна ниша в нашата историческа и художествена теория."