Въведение в историята на автографирането

Средновековното изкуство е анонимно и колективистично - това мнение
се среща често в научната книжнина. В действителност анонимността
е привидна, тъй като Бог вижда скритите неща. Изучаването
на автографската традиция разкрива индивидуалността като мистериален възпоменателен акт в йератичното художествено пространство - от явно триумфалното присъствие в творбата, до дискретното на границата на премълчаното.

В тази книга изкуствоведът Зарко Ждраков предлага идентификация
на авторския подпис като иконична визия, основание за проследяване
на типологията в подписването от древността до днес. Обобщава познати
автографски примери и предлага нови, като разширява
представата за акта на творческото присъствие в произведението.
Ждраков анализира идейно-поменалната среда на подписа в контекста
на екзистенциалната идентификация на автора във времето и пространството. Белязването на творбата я превръща в жив организъм, рожба, която носи името на своя създател.

Подписът съдържа бащиното и фамилното име, докато сигнирането допълва визията от света на идеите. Хармонията между реалния и имагинерния свят се осъществява с енергията на акта в мистичното сливане на Твореца с неговия Първообраз. Автографът е крайният етап и реалният аспект на това мистериално обвързване. В заключение Ждраков анализира подписването в модерното изкуство на XX в., като установява връзката на съвременните практики с автографската традиция.
"Проблематиката е нова по своя характер за историографията не само
у нас, тъй като всеобщо е схващането за анонимността
на средновековните майстори... Това изследване отговаря на една
необходимост в нашата историческа, изкуствоведческа и археологическа наука."