Дванайсет странстващи разказа

Привечер те достигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът ѝ, на който носеше венчалната халка, продължава да кърви. Митничарят, облечен с грубо вълнено наметало над лъскавата си триъгълна шапка, проверяваше паспортите под светлината на карбидната лампа, едва стоейки прав срещу силния пиренейски вятър. Паспортите бяха редовни, но той повдигна лампата за да се увери дали снимките съвпадат с лицата. Нена изглеждаше почти като дете с очи на щастлива птичка; меденият ѝ тен излъчваше тропически топлина даже през зловещия януарски вечер. Тя бе увита във визоново палто, което струваше повече от годишната заплата на целия граничен гарнизон. Колата управляваше мъжът ѝ Били Санчес де Авила – само година по-млад от нея и почти толкова привлекателен със сакото си в шотландско каре и спортния каскет. За разлика от жена си той беше висок и атлетичен, притежаващ желязна челюст като у кротък убиец.

Най-забележителното обаче беше автомобилът им - сребристият бентли-кабриолет вдъхновяваше усещането за дивост; такъв никога не е пресичал тази бедняшка граница преди. На задната седалка имаше нови куфари и много непокрити пакети с подаръци; там личеше и тенор-саксофонът - голямата страст на Нена преди тя да бъде погълната от безмилостното чувство към своя млад приятел.

Когато митничарят върна паспорта след проверката му, Били Санчес попита къде могат да намерят аптека за ранения пръст на жена си. Митничарят извика срещу бурята да питат в Ендая отсреща – френската страна. Там митничарите играеха карти около маса в затворени помещения при добри условия и просто трябваше да видят модела на колата им за да ги пропуснат без проблем във Франция. Били натиснал клаксона няколко пъти без успех докато един от тях отвори прозореца и извика ядосано: "Merde! Allez-vous-en!"

Тогава Нена слезе от автомобила сгушена в палтото си и учтиво попита по френски къде има аптека. С устни пълни хляб митничарят механично заяви как това не е негова работа особено при такава буря та затвори прозореца рязко след това се взря внимателно в момичето смучещо ранения пръст под сиянието на естествения визон – явно го прие за магическо явление сред ужасните условия навън защото веднага смени тона си.

Обясни й че най-близкият град е Биариц но вероятността там аптеките през зимата при този злочест ветровит ден ще бъдат затворени до Байон малко по-нагоре по пътя.
"Нещо сериозно ли е?" — попита той.
"Не става дума за нищо важно!" — усмихвайки се показала ръчицата с диамантения пръстен потвърдил само лек белег открит между розовината.
Преди още да стигнат Байон снегът заваля наново; улиците пустееха а домове заключени против яростта навън караха ги значително време търсейки аптека решиха все пак продолжават напред.

Били Санчес изпитвал наслада държейки управлението над редкия модел кола доставено им като сватбен подарък а мислите му летели чак до Бордо където бил резервирал хотел „Сплендид“ специално для първата брачна нощ незнайно какво чувства собственик свят мечта или несигурност преживявани вечери загубихме себе си пред портретите детството любови защитници истории минали тук.
На три дни назад сключиха брак далеко километри долу Картахена де Индиас учудвайки родителските среди благословението архиепископското познали единствено те двамката истинското значение любов споделен опазван тайной интимности друг друга нежностю мига застой моменти определяли временно решения живея живота напреки мелодиум звучащия нагоре дах семейством призраков преплитане помнят история."