Ислямският екстремизъм. Анатомии

Екстремисткото ислямско виждане за света, в своята цялост, е напълно различно и противоречиво на всяко друго разбиране, включително и на самия ислям. По друг начин казано, то се отнася към всичко останало по обратен начин – не с търпимост, а с изключване; не като приемливост, а като тотално отрицание; не просто като конфликт, а като дълбока конфронтация; не предполага развитие, а води до край. В този контекст ислямският екстремизъм си създава уникална роля в обществото чрез отделянето си от всичко останало.

Следвайки тази логика,

ислямската екстремистка тоталност сама генерира своите антиподи,

като предизвиква противопоставяне и същевременно формира обратни отношения спрямо себе си, изграждайки система за обединение срещу собствената си идеология.

Дали това е постигнато или не остава вторично значение; важното е, че тази безкомпромисна екстремистка философия катализира условия за коалиции, които преди са били невъзможни. И тук въпросът касае не само синергията между структури, но най-вече взаимодействието между личности. Хората осъзнават необходимостта да надскочат индивидуалността си и да поддържат система на взаимовръзки – което неизменно ги поставя в определени позиции. Несъмнено процесът на позициониране протича и във връзка с ислямския екстремизъм.