Валс на раздяла

„Влакът пристигна на гарата и от него слезе две жени. На едната от тях можеше да се дадат около тридесет и пет години – тя получи целувка от доктор Скрета, а другата, която бе целуната от Бъртлъф, изглеждаше по-млада, елегантно облечена с дете в ръцете си.
– Моля ви, уважаема госпожо, покажете ми вашето момченце – каза доктор Скрета. – Аз все още не съм го виждал!
– Ако не те познавах толкова добре, щях да те заподозря – се засмя госпожа Скрета. – Вижте само! Той има родилно петно на горната устна точно като твоето!
Госпожа Бъртлъф погледна към Скрета и почти извика:
– Верно е! Когато бях тук на лечение изобщо не го забелязах!
А Бъртлъф радостно възкликваше:
– Това е толкова удивително съвпадение, че смея да го нарека чудо. Господин доктор Скрета, който помага на жените да възстановят здравето си, принадлежи към ангелското съсловие и оставя своя знак върху децата, които са видели света благодарение на него. Това не е просто родилен белег; това е ангелски знак!

Жаждата за признание никога не угасва. Да припомним например историята на Свети Симеон Стълпник. Той построил стълб в пустинята с малка площадка навръх него. На тази платформа било невъзможно да седиш; можело единствено да стоиш прав. Той прекарал там живота си и цялото християнство екзалтирало му се възхищавало за този невероятен подвиг - сякаш човек преодолявал собствените си граници. Свети Симеон Стълпник може спокойно да бъде сравнен с Гагарин от третия век. Желанието ти хората да те ценят всъщност не е смешно; то носи дълбочина и трогателност. Човекът с копнежа за уважение търси връзката с останалите хора; той живее чрез тяхното присъствие.

Свети Симеон Стълпник самостоятелно стои на своето място високо над земята на площ колкото квадратен метър,. И въпреки физическата изолация остава свързан със света! В неговото въображение милиони очи са вперени в него; той присъства в умовете им и именно това му носи удовлетворение.

Този велик мъж представлява пример за любов към човечеството и живота като цяло.
Мила госпожице сигурно даже нямате представа как във всеки един от нас живее подобен Sимеон Стълпник - частицата ни стремяща се към внимание образува нашата по-добра половина.“