Призракът на Александър Волф

В този роман Газданов демонстрира своето майсторство като стилист. Основната тема на произведението е произходът на спомените.

Наративът се води от белогвардеец, който научава чрез биографичен роман, че Александър Волф – човекът, за когото смяташе, че е загинал по време на войната – всъщност е жив. Това откритие го разтърсва дълбоко, подобно на чувствата му към Елена. Оцелелият Волф при срещата си със смъртта изглежда лишен от всякакви морални задръжки и успява да очарова всички около себе си, без да проявява съчувствие към трагедиите, които предизвиква у другите. Разказвачът се среща с издателя на романа и му споделя, че той е участник в инцидента с Волф; издателят изразява съжаление и коментира как много хора биха били щастливи ако беше целил по-добре.

На 16 години през 1919 г., той влиза в гражданската война като танкист в редиците на белогвардейците. След поражението им избягва с частта си от Крим до Истанбул. По-късно се установява в Шумен, където посещава специализирана гимназия за руски бежанци и завършва средното си образование.

През 1923 г. той става част от потока руски имигранти към Париж и се присъединява към около 50 хиляди свои compatrioti там. В столицата работи първо като чистач на локомотиви, след това механик при Ситроен и най-накрая прекарва дълги години като шофьор на нощно такси. Посещава лекции по литературознание, социология и икономика в Сорбоната.

Най-известните му романи включват:

- "Вечер при Клер", публикуван през 1929
- "Нощни пътища", издаден през 1941
- "Призракът на Александър Волф", появил се през 1948