Изкуството на пожара

В стихотворенията на Николае Опришан се усеща бурен порив от натрупани емоции и внезапни метафори, които изпълват гърлото му и изтласкват думите и образите нагоре. Поезията му е толкова наситена с изображения и чувства, че авторът – независимо дали съзнателно или не – се опитва да ги освободи. Те обаче остават в хаотичен ред пред вратата, докато решават коя от тях да избяга първа навън. Мащабната картина, която той тъче или по-скоро бродира като средновековен майстор на гоблени, става още по-впечатляваща; бодовете са плътно наредени един до друг, наподобяващи ясна пролетна вода, както мистичните води на вълшебни езера с неизменни тайни.

В крехките забранени светове на Николае Опришан загадката играе роля на второстепенна същност. Тази загатка не е типичната приказна мистерия; вместо това тя предоставя възможността читателят сам да определи какво го засяга най-силно и самостоятелно да конструира своята серия от впечатления и чувства във всяко стихотворение.

Особено забележително е фактът, че именно тази книга представлява дебюта му пред българската аудитория (тя всъщност е третата публикувана работа на автора в Румъния). Всички стихотворения тук формират едно цяло – еклектичното им разнообразие предлага бодливи структури с остри ъгли и клони, към които мисълта на читателя може да се привърже и така надникне в скритите кътчета на душата.