Миргород

Четирите новели на Н. В. Гогол, събрани в сборника "Миргород", за първи път са публикувани самостоятелно през 1835 година и по-късно, през 1842 г., са включени във втория том от събраните произведения на автора. Заглавието на книгата произлиза от малкото градче в централната част на Украйна, където Гогол е прекарал младостта си. Той пише тези истории след като се установява в Санкт Петербург, но чувствува дискомфорт в столицата, която му изглежда чужда и студена; изпитва дълбока носталгия по родината.

Новелите в "Миргород" черпят вдъхновение от украинския фолклор и много от героите вероятно представляват хора близки до писателя. В тях той описва живота и обичайната дейност на украинските селяни, казаци и дребното дворянство, живописвайки колоритни сцени от природата там; добавя елементи на фантастика и ни забавлява със своя характерен остроумен хумор. Художественият подход на Гогол в "Миргород" има дълбоки исторически корени, а неговите размисли относно човешкия живот остават актуални и днес.