Тракийските племена отвъд Дунав

Книгата, която в момента държите, скъпи читатели, е уникално издание. Тя е написана преди доста време и затова днес остава почти непозната. Изследователят разглежда събития и проблеми, свързани с историческата съдба на населението в Източна Европа, включително и българския народ. Произведението е публикувано през 1851 година – далеч преди възраждането на Третото българско царство и Кримската война – и представя един различен поглед към етническите и политически аспекти на Балканите.

Авторът Александър Дмитриевич Чертков участва във войните от 1812 г. до 1829 г., след което се насочва към научна дейност като археолог и историк. През годините той натрупва значителен авторитет, ставайки заместник-председател, а впоследствие председател на Императорското историческо общество в Русия. Неговият принос за науката е огромен; библиотеката му притежава впечатляваща колекция от славистични издания.

През 2011 година решихме да преиздадем този текст в двуезично форматиране - както на български език, така и оригинала му на руски с бележките към него. Целим да запознаем широк кръг читатели с тази малко известна работа, която може да помогне за разясняване на важни въпроси относно нашия произход и историята ни през вековете. Също така интересува ни как учените са мислили по времето си относно теми като нашия произход.

Чертков предлага различна перспектива спрямо своите съвременници историографи, които популяризират доминиращата теория за славянските корени and движението им. Това произведение не само допринася за наследството му но също така представлява част от най-интересните славистични проучвания от онова време.

Сред учени със сходни идеи можем да споменем княз Михаил Оболенский и Фадей Воланский; техният труд обаче често остава пренебрегнат поради новаторските теории наложени под влиянието на политически интереси.
За нас днешните българи тези раннославянски изследвания заслужават внимание именно защото предоставят алтернативно разбиране върху историята ни чрез друга логика при анализа на античните извори.

В анализа се появява въпросът за терминологията: Чертков използва термина "словени" паралелно със "славяни", което показва неговото служебно приложение без строго определено значение.
Негови анализи срещат противоречивости между руската имперска позиция (особено що се касае до немската школа), но важното тук е вниманието към разнообразие мнения по отношение историята.

Работата „Преселението на тракийските племена отвъд Дунав..." провокира много размисли днес; логическите връзки изложени от Чертков могат ли все още да вдъхновяват бъдещите поколения? Българският читател несъмнено проявява интерес към собствената си история особено когато става дума за древния период свързан с траките.

Тази студия макар кратка продължава да привлича вниманието благодарение точнотa нa основната теза - че балканските траки мигрират северно под натиск от завоеватели."