Андерсенови есенни приказки

Детството на Ханс Кристиян Андерсен преминава в скромна стая, сред обущарските инструменти на баща си, леглото и сандъка, който вечер му служи за спално място. Въпреки бедността, дългокосото момче със сините очи всяка нощ попада в безкрайно вълшебно царство, където всеки предмет – дори най-обикновената глинена чаша – оживява и притежава свой уникален и загадъчен живот. Това е светът на неговото въображение.

През 1843 година настъпва важен момент в живота на Андерсен. Той оставя другите литературни занимания зад себе си и се отдава изцяло на създаването на приказки. Именно там блести истинският му талант. От малък вдъхновен от увлекателните истории от родния си град, той не се удовлетворява само с простички поуки за добродетелност или зли магии от вещици и мащехи; вместо това творението му представлява нова приказка с иновативна форма, свежи идеи и оригинални образи.

"Аз вземам концепция предназначена за възрастни и я адаптирам така, че да бъде разказана пред деца, защото вярвам, че родителите ще чуят историята и ще се замислят над нея."