Болничен лист

Лъчезар Лозанов е роден през 1953 година в столицата София. Той завършва българска филология (1975) и журналистика (1984) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В миналото е работил в радиото и различни печатни издания, а в момента заема поста редактор във всекидневника "Българска армия". Неговите стихотворения са публикувани в редица медии, включително "Студентска трибуина", "Литературен фронт", "Литературем форум", "Ден", "Литературен вестник", "Сега" и „Капитал“, както и в списания като „Септември“, „Пламък“, „Младеж“, „Страница“ и други. Освен това е автор и редактор на публикации от Сдружение Младши Читатели “Аудитория” (2000).

В тази книга се разкрива дълбочината на важните теми в поезията – любовта, страданието, смъртта и лудостта. Яркият стил на Лозанов ни води към алтернативни съществувания и социална диагностика, която рядко можем да намерим дори сред прозата; той успява да предаде цяла романтична идея с няколко прости думи. Например:

„Твоето лице беше направено

от целувки, предназначени за друг.“

Миглена Николчина

Особено ми харесва горчивият тон присъстващ в много от неговите стихотворения – горчивина, която не преминава нито към отчаяние, нито към самосъжаление. Ценим усилията му да свързва малките неща с големите; личното със социалното; интимността с политическото; физическото с космическото; Перловската река с Чикаго…

По-специално ме впечатлиха стиховете вд inspiration of the United States заради преживяването от директния сблъсък с чужд език и култура...

Кирил Василев