Емпиричното социологическо изследване на социалната действителност

В колективната монография са изложени резултатите от многопластов анализ на теоретичните и практическите аспекти на емпиричните социални и социологически изследвания в България и чужбина през последните години. Проучват се нови тенденции, които сочат преход от големи проучвания към по-малки формати, включващи фокус групи, типологични категории и индивидуални случаи. Осветляват се методологическите и методическите възможности на редица "качествени" техники за събиране на първична информация като дълбочинни интервюта, свободни разговори, интервюта с фокус групи и групови дискусии. Също така се разглеждат подходите от т.нар. "топла социология", сред които активно изследване, етнометодология и биографичен метод. Предложени са идеи за приложение на нестатистически техники при анализа на данните от емпиричните проучвания. Обсъжда се значението и познавателният потенциал на малки извадки. Разнообразието от методически решения представлява интерес не само за изследователите-методици, но също така за широк кръг читатели - социолози, студенти, преподаватели и всички заинтересовани от теорията, методологията или организацията на емпиричните изследвания в обществото.