Психология на човешките еволюционни възможности

Преди няколко години започнах да получавам писма от читатели на моите книги. Всички те съдържаха един и същ въпрос: какво правя след публикуването на книгите си, издадени на английски през 1920 и 1931 година, но написани по-рано - през 1910 и 1912 г. На тези запитвания не можех да дам конкретен отговор; за целта биха били нужни цели книги дори само за опити в тази посока. Читателите ми от Лондон поканиха лекции, организирани специално за тях. В рамките на тези лекции се стараех да обяснявам какво съм правил след завършването на двата си труда и какви са насоките в работата ми.

През 1934 г. написах пет предварителни лекции с общи идеи относно преподаването ми и проектите, в които участваха определен брой хора с мен. Невъзможно беше всичко това да бъде изложено само в една или две лекции, затова винаги предупреждавах аудиторията, че няма смисъл да присъстват само на една или две срещи; вместо това пет или дори десет занятия щяха да им дадат представа за моята работа. Текущите лекции произлизат именно от този период и често ги коригирам и преработвам.

Разбрах, че структурата е недостатъчна - петте лекции бяха представяни както с мое участие, така и без него; слушателите имаха възможност задават въпроси. Когато се опитваха да прилагат предоставените им съвети относно самонаблюдението и самодисциплината, те лесно достигаха до задоволително разбиране за постигнатото от мен.

Съзнавах добре недостигът на информация - разговори след лекциите разширяваха идеята изнесена по време на занятията като показваше собственото мнение на участниците спрямо новопридобито знание.

Установих основната трудност пред мнозина - осъзнаването им дали действително чуват нещо ново - концепти никога досега непознати за тях. Те рядко осмислят подобните открития у себе си; много пъти се опитват противоречат идейния материал с познанията си от миналото независимо колко различна може да изглежда ситуацията.

Знам колко трудно е понякога човек да признае факти извън познатото му поле - ние сме свикнали със стари мелодии и мотиви толкова дълго време ,че преставаме очакваме истинска иновация . И когато чуят нещо ново , то често минава под знака „старо“ или търсят обяснения чрез вече известното .

Не мога напълно уверено твърдя , че още в началото ще усетят новаторски идеи ; но ако проявявате търпение , скоро ще започнете забелязвате свежест . В такъв случай ви пожелавам просто не пропускайте шансовете си а избягвайте интерпретацията по стар начин .