Критика на чистия разум

"Критика върху чистия разум" е трактат, който според Кант разглежда методологията. Той извършва революция в философското мислене чрез своя трансцедентален подход, сравнявайки го с иновацията на Коперник в астрономията. Основната идея е, че предметите трябва да се адаптират към нашето познание, вместо познанието да бъде подчинено на самите предмети. В първата част на критиката, която се фокусира върху трансцеденталното учение за основните компоненти, Кант анализира пространството и времето като основни принципи на сетивното възприятие. Освен това обсъжда чистите разсъдъчни понятия (категории), които служат като формални условия за интегрирането на разнообразния опит в единно синтетично съзнание. Разглеждат се и синтетичните съждения a priori от чисти понятия като основа за метафизиката, както и идеите на чистия разум, които интерпретират опитното познание спрямо абсолютна тоталност от условия и помагат за достигане до безусловното.

Учението за трансцеденталния идеализъм е тясно свързано с тези идеи; Кант отбелязва, че тезисите и антитезисите при антиномиите са допустими поради различните перспективи – едната касае света във времевото и пространственото измерение, а другата - света такъв какъвто е сам по себе си. Втората част на критиката представя учението относно трансцеденталния метод и изследва формалните условия необходими за изграждане на завършена система от чистия разум.

Мисловният процес у Кант е сложен и дълбок; той не само притежава философска сложност, но също така показва усложнен езиков стил в изложението си."