Външната политика на България при управлението на Андрей Ляпчев 1926-1931

В книгата се анализират усилията на българската дипломация, водена от Атанас Буров, за преодоляване на тежката международна изолация на България след опустошителните войни (1912-1919) и последвалите вътрешни конфликти (1919-1925). Разглеждат се сложностите при преговорите за сключването на Бежанския и Стабилизационния заем, както и постигнатите облекчения по репарациите.

На фона на тези събития са показани трудните отношения между България и съседните балкански държави, както и с основните европейски сили. Акцентирано е върху усилията на правителството да защити правата на българските граждани в териториите, които са били загубени и подложени на масови преследвания и асимилационен натиск. В това отношение особено интересни са позициите на великите сили относно т.нар. български национален въпрос.