Православни храмове по българските земи

Архитектурната структура на православните църкви, изградени на българските територии - една от най-древните християнски области в Европа, е обект на изследвания от множество български учени, представляващи различни поколения и научни направления. Резултатите от техния труд обаче остават разпръснати между разнообразни публикации и архиви, много от които са труднодостъпни дори за специалисти. В предложеното издание са събрани историко-архитектурните материали за част от това значимо архитектурно наследство. То включва важна част от църковните сгради, построени между началото на XV и средата на XX век. Макар да не претендира за пълнота, то предоставя възможност за по-подробно разбиране на обема и качествата на този аспект от архитектурата през един драматичен период в историята на българския народ.

Изборът именно на този времеви интервал се основава на неговото значение за развитието на новобългарската история; взаимовръзките между протичащите процеси; единството в религиозната нагласа сред българите; както и ролята, която играе църквата като опора за духовната устойчивост и запазването идентичността при тежки изпитания.

Форматът му е избран с убеждението, че фактологичният материал трябва да бъде представен без лични оценки или пристрастия от страна на авторите. Той съдържа архитектурни фотографии, исторически данни и извлечения от различни архиви с библиография относно проблематика свързана с църковната култура и изкуство. Подредбата е хронологична - изборът включва само добре документирани храмове със забележителна стойност или такива под заплаха от разрушение.

Обемът текста зависи както от наличното знание за конкретните обекти, така и дали авторите успели да стигнат до тях. Илюстративният материал варира по стил тъй като е събран във времето и произлизащoт различни автори; въпреки това той ясно показва как няколко поколения изследователи подходили към документализацията.

Много фотоматериали идват благодарение художника-фотограф Димитър Карадимчев , а друга част са архивни снимки предимно открития след Освобождението . Изучаването им демонстрира променлив интерес към православната архитектура в периода XV-XX век: докато след Втората световна война тя остава незабелязана поне десетилетие , едва 60-те години поставят акцент върху възрожденската архитектира .

Публикацията съдържа редица произведения , много които виждат печатa си тук първи път ; самият проект бил осъществен чрез финансиране фонд "Отворено общество" през 1995-1997 г., което позволяло подготовка значителен количество изображений .

Изданието адресира както интересуващите се историци или архитекти , стремящи се продължаване традиции след прекратяване половин столетие . Авторитетите вярват че труда ще отвори нова перспектива не само познавателно но също послужить вдъхновение будущих творцев .