Балкански случки, войни и легенди

Ние сме балканци, свързани от обща история и индивидуални митологии. И в XXI век продължаваме да поставяме нови граници в югоизточния ъгъл на обединена Европа. Справяме се с наследството на войни и конфликти, което ни принуждава да сравняваме последната босненска война с предишни или по-нови безсмислени насилия на Балканите. В текста си отбелязвам забравени моменти от миналото, тъй като някои твърдят, че историята е лош учител, но аз виждам проблема у учениците - ние често повтаряме грешките си. Неусвоеното знание наваксваме чрез извънкласни занимания – по площади и бойни полета.

Авторът Велко Милоев е работил през последните десет години като "международен миронаблюдател" в Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. Неговата книга "Салата от глухарчета: Босна между две войни" (1999) предлага анализ на конфликтите в бивша Югославия, комбинирайки личните истории на много хора с наблюдения за живота и нравите на съседите.

В частта за себе си авторът споделя:
Аз съм евроориентиран балканец - българин. Природата ми е скъпa, но не мога да кажа, че обичам конкретно територии или квадратни километри. Не умея силно да обичам или мразя; дори самата омраза разглеждам аналитично вместо просто да я ненавиждам. Смятам се за патриот и написах тази книга именно защото ме интересува как живеят хората тук – независимо дали става въпрос за рай или ад.

В предговора към книгата той отбелязва важността на настоящето спрямо миналото и бъдещето – трябва активно да осъзнаваме ограниченията си във времето имено когато говорим за исторически избори.

За историята той казва:
На Балканите нашият проблем със собствената ни история включва постоянната преработка на версиите й според националистическите нагласи; всеки народ има свои интерпретации относно общия ни опит. По този начин старомодният национализъм води до повторения на трагедиите от миналото.

Милоев коментира необходимостта от смирение пред реалността: трябва сами да направим равносметка не само за успехите си в историята , а също така за пропускането на възможности .

Той завършва с призив към разумност - необходимо е всички ние рамо до рамо да преосмислим начина си на живот вместо непрекъснато огорчени da мечтать о славното минало.