Наследникът на Колизеума

„Лудата" стоеше изправена срещу него, прегърнала леген като малко дете, и го наблюдаваше с безумни очи. Мартин обърна ножа, захвана го за острието и с всичка сила го хвърли в прозореца на стаята (по-късно не можеше да си обясни „защо?" - дали просто за да счупи стъклото?). Огромният нож проехтя буквално покрай ухото на „лудата" и с гръмогласно трясване се забоде в рамката... (неповторимо преживяване, единствен опит!) В резултат „лудата" се напика... За първи и последен път през живота си Мартин видя как изглежда жена, която е права и урина. „Значи може да стане и без клякане..."